Pirot and its Surroundings in Bulgarian
Токова много години бяхме пътували с кола между Англия и България и никога не бяхме спирали в Пирот, Сърбия. Беше някак си твърде близо до България и все ни се искаше по-бързо да стигнем до българска земя. Миналата пролет, обаче сменихме тактиката – след като разбрахме, че Пирот е сравнително много близа до София, решихме, че може да е по-добре да нощуваме в Пирот и после да влезем в България сутринта.
Пристигнахме в Пирот следобед и намерихме хотел. Оставихме багажа и тръгнахме на разходка.
Едно от първите неща, които човек забелязва, беше близостта на града до Балкана. Също, навсякъде виждахме реклами за килими – оказа се, че града е център на килимарската индустрия, и то не от вчера!
Централната част на Пирот имаше ориенталски вид – много оживен, доста коли, както и коне с каруци се движеха по център, със сравнително старомодна визия – беше ясно, че не се влагат много пари в тази част на Сърбия. Няколко големи и пълни с хора кафенета – барове бяха разположени от двете страни на строена през комунизма, ниска сграда в центъра.
Първата ни работа беше да намерим туристическия център – посрещнаха ни много радушно и веднага ни предложиха брошура на български език – с името 52 Уикенда в Сърбия. Книжката се оказа чудесно помагало – надяваме се да я използваме и в бъдеще, при пътуванията си през Сърбия.
От нея разбрахме, че първото име на Пирот през ІV век било Турес –от Латински – Кула (tower). После, по времето на византийската империя, това име се сменя с Гръцката дума за кула – Пиргос. Документи от манастирските библиотеки в областта доказвали, че града по време на ХІІ век бил в държавата на Сръбският цар Стефан Неманьа.
На хълма току до града човек може да види крепост, която има вид да е от Отомански произход, но, нашият справочник ни съобщава, че според народното поверие, тя принадлежала на (Българина) Момчил Воевода, герой на много народни песни, разпространени из Балканите. Името на крепостта произлизала от него – „Момчилов град“ Всъщност тази крепост е създадена през ХІV век и е била в употреба да края на втората световна война.
Ще се запитате кой беше Момчил Воевода? Отговора на този въпрос можете да намерите, след няколко дни, като погледнене в Българска История в блога на сайта ми.
Деня преваляше, разхождахме се из останките на крепостта, и чувахме шума от шосето, което минаваше в близост. Река Нишава пресича града на две части, като от лявата й страна се намира квартала Пазар – по-старата част на града, населена със сърби и турци, а от дясната страна е Тиябъра, поселена само със сърби. Още от Турско време и в двете части има православни църкви.
Килимарството, развито в района е близко свързано с овцевъдството в района, както и производството на вълна. Искахме да посетим Музея на Килима, но се оказа, че не работи приз времето, което прекарахме в Пирот. Но като компенсация, милите дами от туристическия Център, ни посъветваха на път за България на другия ден да се отбием да видим два изключителни манастира – само с малка отбивка от пътя. Решихме да последваме съвета им.
Следващата ни задача беше да открием хубав ресторант за вечеря –това се оказа изключително трудно! Не видяхме ресторанти в центъра и се наложи пак да питаме хората. Насочиха ни доста далеч от центъра в жилищен район без никакви магазини. След няколко допълнителни запитвания се отзовахме пред два ресторанта, един до друг – и двата с градини – точно това, което търсехме. Седнахме в първия – до фонтанче, заобиколени от зеленина и останахме много доволни от храната и обслужването.
На следващата сутрин поехме към България, но направихме малко отклонение на ляво от пътя. Навлязохме в така наречения Ловен Парк Стара Планина ІІ . Пътя лакътушеше и на много места беше издълбан в скалите и отворен само от дясно. Прекрасни гледки разкриваха пред нас причудливи скални образования и селца, сгушени в планината.
Първия манастир, до който стигнахме беше Суковския Манастир, „Света Богородица Успеница“. Изографисан в 1869 година от Самоковски Майстор, той беше още в период на реставрация на външните стени. Стенописите бяха сравнително бледи и нови. Много симпатичен свещеник ни покани да посетим магазина на манастира, чийто продажби подкрепяли издръжката му. Не можехме да не купим нищо и си излязохме с бутилка местна ракия, обогатена със старопланински билки.
Погановския манастир
След още малко време същия път ни доведе до черешката на тортата – Погановския Манастир. – „Свети Иован Богослов“. Паркирахме по-далеч и тръгнахме към манастира, построен до река в разкошна котловина. Той ни изуми – изографисан от горе до долу с ярки, елегантни стенописи. Манастир, построен в моравски стил, като трилистна детелина и основан през1390 година, от Константин Драгаш, пет години преди смъртта му в битката при Ровине, заедно с Марко Кралевичи. Манастира е изписан през ранния 15 век. От 1979 година е Паметник на Културното Наследство на Юнеско. Обясниха ни, че двете най-известни икони в манастира са Чудото в Латуми и Пиетата на Христос, които видяхме.
Тук не бяхме единствените туристи, имаше още едно семейство на оглед. Почувствахме се много у дома там – заобиколени от красотата на спокойната, огряна от слънцето природа и между сътворените от човешката ръка прочувствени образи на светци и великолепни изображения от живота на Христос. Деликатната иконография грабва сърцето и остава трайни образи в съзнанието.
Препоръчваме на всички приятели, които прочетат това писание да намерят време и да се отбият до тези места. И да си купят Пиротски кашкавал – пардон – Старопланински кашкавал, който също не можем да нахвалим! Ракията още на сме опитали- пазим я за специален случай – но и той ще дойде!
Ха наздраве!
