За Оля Драева и нейната поезия

Първо бих искала да споделя мисли, породени при прочитането на последната книга със стихове на Оля Драева –„Руля на Вода“.  След това, ще намерите автобиографични данни за творческата ѝ кариера.

Стиховете на Оля са сравнително кратки – понякога се редят еднословни, но образите, които те носят са ярки, понякога геометрични, често свързани с природата и преплетен в противоречиви чувства („Самота“).

Свободният стих се лее, обагрен в цветове, а чувствата докосват с криле читателя в неговия поетически полет.  С поетесата сме в нейното напълно разбираемо бягство от делничната реалност.  Нейните въпроси, резонират ярко в  пътуванията на мисълта ѝ на далеч от себе си и към себе си.

Дълбоко ми въздейства изразителността, която открих в силата на простотата на няколко стиха, които бяха бисери за мен – „Пицикато“, „Живота ми“, „Искам“ и „Време“.

Брилянтно формираните мисли на жената/поетеса в елегантния стих „Черна Нощ“ни превеждат през пропуснатите възможностите и постижениятадо момента, преди настъпващата старост.  Оля Драева е абсолютна майсторка на словото, изразяващо поетичния резонанс от борбата на една жена със самотата, болката, чувството за пропуснати възможности и бавно доплуващия кораб на старостта.  Елегантният, образен и прикован в природата стих е силно въздействащ и лесно разбираем.

Морето/реката/водата и кораба са често използвани прийоми и образи, синонимни с пътувания – минали, сегашни и бъдещи – тези към мечтите.   Безверието към настоящето и бъдещето се редуват с оптимизъм, с новите надежди, които плахо надничат иззад стиховете.  Но реалността и миналото са тези, които придърпват поетесата към ценностите на живота и неизменното присъствие в него – реката Дунав.

Раздела „Дрипав Щик“ реди умело образи и думи като в Римска мозайка, обагрена от цветове, болка и въпроси.  Хамлет, Хекуба, Дунава, гълъби и пейки, описват като във филмова лента моменти, мисли, съмнения, задават въпроси и правят заключения.

Оля Драева е абсолютен майстор на многочувствената, точно подредена поезия.  С няколко думи само, ярко създаденият образ води читателя към картини, ситуации, идеи.  Да, в края на стихосбирката си тя казва, че „търси равновесие в бушуващата сила на спотаената вода“.  

С тази стихосбирка – „Руля за Вода“, Оля Драева се надежда измежду най-силните и изразителни Български поетеси, възпели трудното ежедневие, минало и бъдеще на българката.  Надявам се да бъде високо оценена от Българската общественост.

За Оля:

  • Оля Недкова е родена на 01.03.1953 г. в гр. Никопол. Завършила е българска филология във ВТУ „ Св. св. Кирил и Методий”. Публикувала е в разградския периодичен печат, във вестниците „ Форум”, „Тишина”, „Литературен вестник”, „Новият пулс”, Алманах за литература” Ирин Пирин”, сборник „Лирически кръстопът на музите -2010”, сборник ”Листопад на спомените” и други, както и в електронни издания.
  • Нейни произведения са отличавани в конкурсите на Центъра за украинска култура и изкуство гр. Киев – (2008), Хайку клуб – София и ЮЗУ- Благоеград (2008), на фондация „ Арт идеи – духовна светлина”, София (2001), „ Любовта е пиянство или пиянство от любов”, Силистра (2009), „ Лирически кръстопът на музите”, София (2010), „Листопад на спомените”, Варна(2013) и други. Тя има публикация на нейни стихове , преведени на английски от автора и преводач Кристофър Бъсктон в „British Bulgarian Societiy Magazine” (2012).
  • Тя е член на разградската група на художниците и има над тридесет участия в колективни и самостоятелни изложби с пачуърк.
  • Оля Недкова е автор на „ Чешмата на Елия”(хайку, 2008), „Стряха над Дунава”(хайга, с превод на френски, английски и румънски език 2009), „Пачуърк”(поезия, проза, пиеси, 2011), „Загадайки – отгадайки”(гатанки, 2012) и „Стъпки по Дунава”(2012).
  • Същевременно, тя е изключително активна в културния живот на Разград като творец и като човек с увреждания.  Може да се каже че тя е водач на активизираното възприемане и разпространението на интелектуалните и артистични творби на хората с различни увреждания и дефицити в България.
  • Организирала е журфикс с жените от Разград- „ На бяло сладко” с различни теми на събиранията. Преди всичко на културни теми, за значението и приноса на жените от Разград, като носители и пазители на българщината.
  • Среща с правнучката на първата българска поетеса- Станка Николица Спасо- Еленина и др.
  • От 2003 година- Международната година организира по нейна инициатива творчески срещи и изложби на хора с увреждания и хора с отношение кум проблемите на хората с различни дефицити. На инициативата и през 2013 година- подари творба над 60 български и чужди автори изпратиха на електронен адрес zhiwotv syank@abv.bg копия на свои творби от различни изкуства и жанрове. Някои автори направиха дарения от свои книги, които са предоставени на фонда на Регионална библиотека „Проф. Б. Пенев” гр. Разград. През изминалите 12 години Есперантски дом на културата, Клуб на дейците на културата, НПО „Есперо- надежда”, ТО на глухите в България, Съюза на слепите и на инвалидите, Старчески дом, са подкрепяли инициативата, като през годините са се присъединявали Дневен център за хора с увреждания, РБ ”Поф. Б. Пенев”, Областен информационен център и др. от град Разград.
Tags: , , , ,