Georgi Markov – nay-poslednoto
- by anna
- 29 March, 2016
Един приятел ни даде преди време откъсната от списание статия за Георги Марков. Дори съвсем бях забравила за нея, но я открих скоро в джобчето на колата, където сме я „скътали“още като сме я получили. Прочетох я – написана е от Питър Прингъл–много известен и награждаван журналист, кореспондент от чужди държави и автор на няколко книги. Така и не разбрах от какво списание беше откъсната тя, но реших да споделя съдържанието ѝ в общи линии.
В нея, Прингъл се връща към случая Марков, след убийството на Литвeненко и направените от него изводи. И той напомня на читателя за общо – известния вариант на версията за убийството но Марков – че е станало докато той е чакал рейса на моста Уотърлоу в Лондон, където неизвестен мъж го „прострелва“ в бедрото с чадър. Той почувства остра болка в задната част на дясното си бедро. Като се обръща, вижда мъж, който вдига чадъра си от земята, извинява се (с чужд акцент) и изчезва с едно такси. До вечерта, Марков има треска, четири дни след това почива. Всеобщо приетото предположение е, че отровата в палетчето, с големина на главичката на карфица, е била рицин.
Същата сачма е било изстреляна към друг български емигрант в Парижкото метро – Владимир Костов, десет дни преди случая с Марков. И в двете „палетчета“ – съчмички е имало малки дупчици, направени под десен ъгъл, които създавали своеобразна кухина, която съдържала отровата. Двете дупчици били запушени с някаква восъчна субстанция, която при затопляне до температурата на тялото се разтапяла и позволявала на отровата да порази жертвата си. Последните предположения са, че поради факта, че Костов е носел дебел зимен пуловер, сачмата е трябвало да се пребори с него и в резултат, се е установила едва под кожата – т.е. не била успяла да стигне до тази част на тялото, която поддържа необходимата за разтапянето температура. И по тази причина Костов успял да преживее треската, от която се разболял.
Предположението е, че КГБ са“подпомогнали“ по-неопитните си колеги от България. Британските изследователи първоначално са че чудили каква отрова е ползвана, имайки предвид, че тя трябва да бъде силно-действаща в изключително малки количества. „Чуденето“ се е дължало на факта, че били познати няколко отрови, които били до 31 пъти по-силни от рицина. И всички те биха произвели същите симптоми на отравяне, които Марков е имал. Причината, поради която те изказват предположение, че е ползван рицин бил факта, че по време на Студената война той бил успешно ползван от двете страни – т.е.поради неговата популярност като отрова.
Скотланд Ярд изпраща палетчето на изследвания в тайните лаборатории на Кралството в Портън Даун, където обаче не намират следи от рицин нито в палетчето, нито пък в месото около него. Освен това, се е разбрало в последствие, че те нямали по това време технология, с която да потвърдят точно, че отровата е била рицин. Единственото, което направили, било на намерят свиня с общото тегло на Марков (89кг) и да я инжектират със същото количество рицин, което би се побрало в палетчето. Разбира се свинята умряла и това им дало възможност да заключат, че „вероятно отровата била рицин“. Но никога не е имало никакво доказателство за това!
Теорията, че отровата била рицин е потвърдена от няколко видни руски бегълци от КГБ, които също потвърдили тяхното участие в помощ на българските си братя. В същност, вероятността отровата да е била рицин е малка, поради факта, че количеството рицин, необходимо за убийството на мъж като Марков е било по-голямо от количеството отрова, побиращо се в палетчето. За да умре мъж с неговия ръст и тежест би било необходимо присъствието на 1.76 милиграма рицин, а палетчето съдържало 0.20 милиграма отрова. Това води до мисълта, че използваната отрова би трябвало да е много по-силна.
Художници скицирали по описанието на Марков портрета на мъжа, който го инжектирал. Той никога не е бил открит. В последствие, в Америка разработват прототип на чадъра, с който се предполага, че е направена инжекцията. Междувременно мисленето относно чадъра също се променя, поради това, че и КГБ и българските тайни служби са работили много по-самоуверено с писалка, изстрелваща палетче, която е била в репертоара на двете тайна служби от доста дълго време. Предполага се, че чадъра е преднамерена заблуда. Това е заключението на българските тайни служби, които правят последен преглед на случая през 2013.
Така че каква е била отровата? Дали змийска отрова или абрин? Убийството на Литвиненко с полониум -210 носи нови предположения. За да бъде убит възрастен мъж с полониум-210 е необходимо сама минималното количество от 0.001 от милиграма. В такъв случай, палетчето намерено в тялото на Георги Марков би било предостатъчно за да постигне целта си. Но, можем само да предполагаме…..