Memories from Armenia in Bulgarian
- by anna
- 22 November, 2015
Бях обещала да довърша разказа за пътуванията си с този за Армения – тя е много по-бедна е от Грузия, но това личи най-вече извън Ереван. Те са Ортодоксални Християни, но не от същата група като нас, Сърбите и Гърците – те са коптични християни – заедно с Етиопската Апостолска църква (Арменската църква също е Апостолска) Те почитат Стария Завет, не Новия. По тази причина в църквите им няма икони и стенописи, но камъка е дялан много красиво. Освен това, около и във църквите имат “качкарс” – красиво издялани погребални плочи, които са фантастични.
Много са паметници на ЮНЕСКО. Обикаляхме много църкви и катедрали.
Ходихме в седалището на техния Патриарх, когото наричат Католикос. Мястото представлява цял комплекс на църкви, библиотеки, жилищни помещения и т.н. Там намерихме единствената безплатна тоалетна – екскурзовода ни ни информира, че Католикоса бил милионер от продажбата на презервативи и можел да си го позволи!
Армения се обявила за република през 1918 година и две години след това влязла в СССР и така изживяла над 70 години комунизъм. Интересно ми беше да разбера – защо докато при нас комунизма забраняваше религията, при тях е била позволена? Оказа се, че било поради факта, че Армения приема християнството през 301 година за да устои държавата им на Римския и Персийски натиск. Християнството било част от държавата и като такова, руснаците не могли да го забранят.
Обявяването на републиката е станало 3 години след геноцида – Турците са очаквали това, за това са изклали 1.5 милиона арменци от територията се за да намалят драстично броя им и да избегнат самоопределението на арменците. Посетихме трагичния пометник на геноцида – изключително силно място и стилен паметник! Всеки посетил го политик засажда по едно борово дърво в околността му, към което е прикрипена табелка с името му.
Руснаците са направили страшно много за “цивилизацията” по отношение на градоустройство,
пътища , университети, култура.
Ереван ни взе акъла – целия е покрит с бежаво-розови плочки от вулканичен камък и сградите са много красиви, с много арменски мотиви по тях – никъде не липсваше една плочка!
Арменците имат много придобивки от диаспората си. В Армения живеят 2.5 милиона арменци, диаспората се състои от 12 милиона! Спахме в много луксозен хотел близо да Грузинската граница, построен от американски арменец – Туфенкиян, милионер от килими. Друг американски милионер пък – Джералд Кафезджиян, с
голяма собствена колекция от модерно изкуство е купил едно място със стълби и асансьори, слизащи от високите хълмове на предградията надолу към центъра– наречено “Каскадата” и е изложил вън и вътре модерното си изкуство там.
Американското посолство в Ереван (през което минахме) е второ по големина в света!
Въпреки че е по-бедната страна, “европейското ” в Армения си личеше – страшно красиви и добре облечени жени – и млади и по-стари, се движеха по улиците. Въпреки, че страната е подписала дотговор зя участие в Руската коалиция (вместо да кандидатства за влизане в Европейския съюз), нямаше руснаци по заведенията и из града, но пък имаше много туристи. Храната беше чудесна, също и коняка, имаше невъобразими бижута от сребро. Разходихме се из голям пазар за за книги, бижута и сувинири в центъра на Ереван. Може да се изненадате, но си купихме няколко компактни диска с народна музика, в изпълнение на дудук – много романтична и атмосферна! Общо взето, там имаше много повече неща за купуване, от колкото в Грузия.
Оказа се, че Армения е също страна, разположана над 2000 метра надморска височина – гледките от високо са феноменални! За съжаление, когато се доближихме до връх Арарат, той беше леко скрит от облак. Екскурзовода ни каза един добър виц: Турците протестирали, че арменците слагат връх Арарат, които е на Турска територия, на флага си. Аменците отговорили: “Луната не е на ваша територия, но вие също я ползвате за флага си!?”
Освен в многото църкви и манастири, ходехме до езерото Севан, също на височина над 2,000 метра, за чието съществуване аз дори не предполагах. Езерото Ван, което сега е в Турция, е с още ½ по-голямо. Те наричат Севан море. То е огромно и много красиво – с един от най-големите депозити на лунен камък н света. Езерото е спасило нацията от глад през много периоди.
Ереван ни очарова – гвоздея на посещението ни беше музея Матенадаран – пазител на всички Арменски стари книги и документи. Арменците създали писмеността си през 405 година, около сто години след приемането на Християнството. След това се заели с превода на всичко най-ценно в световната литература, наука и култура по времето. Матенадаран играе изключителна роля в световната култура, тъй като в него са запазени много манускрипти – преводи на най-важните арабски и и персийски книги, както и преводи от латински, старогръцки, етиопски, еврейски и старославянски документи, чийто оригинали са отдавна загубени! Нямам думи да опиша красотата на тези документи! Много от тях са
били спасени по време на геноцида с огромни саможертви от арменците. Книгите били разделени на две части – една, която била взета от бягащите, втората била заровена в един манастир. Втората била открита едва през 1921 година и сега и двете са сега в музея.
Пред музея бяха поставени паметници да хора, допринесли към арменската наука и култура, включително и паметника на учения (чието име не успях да запиша), който през 7 век е казал, че земята е като яйце – земята била като жълтъка, а атмосферата, била като белтъка!?!
Разгледахме и картинната галения, която се дели да 3 части –Европейско изкуство, Руско и Арменско. Аз открих, че Айвазовски бил арменец, както и Ашли Горки. Имаше чудесни неща вътре. Историческия Музей е в същата сграда на централния прощад – пред пеещите многоцветни фонтани.
Името на Ереван, разбрахме, че идва от думите „аз мога да видя“, произнесени от Ной, след като погледнал от високо! Бяхме очаровани и от архитектурата на Ереван – архитекта, Александър Томанян, който е изработил плана за градоустройството на Ереван през 19 век е на голяма почит – паметника му, заедно с плана на града, са на централно място. Плана не бил приет от руснаците и градския съвет много дълго време, но най-накрая бил одобрен.
За да се сдобият с метро, както и с летище, при положение, че такова се позволявало от руснаците само при население от 1 мил жители, арменците се наложило да напият пристигналите официални лица от Русия яко – при население 0.5 мил – и да ги накарат да подпишат договора.
Екскурзовода ни говори доста за конфликта в Нагорно-Карабах. Арменците твърдят – с право, че
Русия при разделението на новите Републики след падането на комунизма, дала Н-К на Азирите, при положение, че областта е изцяло населена с арменци. Като погледнах картата на Армения вечерта в хотела, не можах да повярвам на очите си – Нагорно Карабах увеличава територията на Армения с още ½. Обаче военната повинност е задължителна и можеш да бъдеш освободен от нея, само ако имаш научна степен – докторат. За това нашия екскурзовод беше Доктор по Фонетика – изключително интелегентен и знаещ млад човек. Той каза, че смъртността на новобранците в армията е огромна. Конфликта създава също огромен брой емигранти.
Ереван изглеждаше много по-богат от провинциалните селища – изглежда около 1.5 милиона души живеят в него – повечето от населението (което е само 2.5 милиона)! Доста чужди граждани също са заселени там – продават се много нови и луксозни апартаменти. Минахме по новата педестрианизирана улица –„Северно Авеню“, построена в арменски стил – много внушителна архитектура.
Армения заслужава да се посети – тя има нужда от туристи! Имайки предвид, че тя граничи с Грузия, Азарбайджан, Иран и Турция – само границите с Иран и Грузия са отворени, което означава затруднен тарнспорт, търговия и т.н. Българите ще се почувствуват много у дома си там!