The Secrets of the Old Bulgarian Fairy Tales – in BG
- by anna
- 27 May, 2020
Бих искала да запозная по-широка аудитория с уникалните черти на българските магически приказки, някои от които скоро преразказах на английски език. Предлагам ви анализа, написан като постскрипт към тази колекция от 20 приказки.
Моята теза е, че тези български приказки, събирани от различни села през 18/19 век, или техните предшественици, са едни от най-старите приказки в човешката история, съставени, повлияни и оформени от дългата миграция на старите българите от сегашната китайска територия, през Иран и Ирак и Кавказ. Когато стигат до Балканите, българите се натъкват на народи и приказки от още по-старо време. Резултатът е завладяваща смесица от познатото и стряскащо непознато.
Ще се съсредоточа не само върху приликите с други разказващи приказки култури, но и върху някои от уникалните особености, които отличават нашите приказки. Моля, обърнете внимание на някои от тях – подземния свят; изобразяването на слънцето; физическата промяна на пола, „нероденото“ момиче, идващо от златна ябълка; образът на чумата като момиче; начинът, по който са представени конете и орлите; хора, които могат да сменят физическата си форма когато поискат; природни явления цунами, хала и много други.
Група изследователи от Университета в Дърам, Великобритания, водена от д-р Джамшид Техрани, заключиха в своите изследвания, че повечето от приказките, съдържащи магия и свръхестествени елементи, могат да се считат за част от групата на най-старите приказки в света. Според Дейвид Шулц в статията му „Някои приказки могат да са на възраст от 6000 години“, базирана на работата на изследователите от Университета в Дърам, заявява, че изследователите са съгласни, че „всички … -Европейските култури (обхващащи цяла Европа и голяма част от Азия) са произлезли от пра-индоевропейския народ, живял през периода на неолита (10,2000 г. пр.н.е. – 2000 г. пр.н.е.) в Източна Европа. Счита се, че повечето от съвременните езици на света са се развили от тях. ” Предполага се, че приказките, които се появяват както в славянския, така и в келтския фолклор, произхождат от общите им предци – индоевропейците.
Славяни и келти се отделят от съвместните си предци преди около 6800 години. Проучването заключава, че най-старите приказки, които се разказват и до днес, могат да бъдат на възраст между 2500 и 6000 години. Също така, че повечето от тях включват магически или свръхестествени елементи. Критериите за възрастта, които изследователите са използвали са били, че ако и в славянските и в келтските езици има версия на една и съща народна приказка, вероятността тя да произхожда от „последния общ прародител“ би била по-голяма.
След като проследяват определени приказки, изследователите са определили около 2500 като най-старите. Но тъй като приказките се разпространяват не само вертикално (от родител до дете), но и хоризонтално (от приятел на приятел), те са намалили това число до 76 приказки. Моето мнение е, че поне някои от българските приказки, които съм подбрала, биха могли да бъдат част от тази група на много стари и уникални приказки. Ще подкрепя този аргумент по-нататък в текста. Когато са събрани и записани, те са най-вече на различни български диалекти и за някои от тях знаем района, от който произхождат. Също така мисля, че чрез различните елементи, които включват, те ни показват маршрута, по който старо-българското племе е пътувало надолу и на запад, докато се засели на сегашното си местоположение.
Нека сега разгледаме ключовите елементи в тези приказки: Магии : Изследователите определиха присъствието на магия в една приказка като ключов показател за нейната възраст. Магия има в повечето български приказки, които съм подбрала. Понякога, тя изглежда като действие, но може да бъде и резултат от действието на предмети или животни, които притежават значителни магически свойства. Това действие, в някои случаи се управлява чрез уменията и силите на отделния магьосник. Но по-често героят/героинята използва предмети или животни, които засилват сетивните им способности или позволяват бърз транспорт до далечни места, над и под земята – като килими, пръчки, говорещи коне и т.н. Тези предмети и животни се различават, но способностите им са почти винаги да придвижват героя/героинята, да увеличат възможностите им и драстично да променят ситуацията, в която те се намират. В „Дарът на слънцето“, магията помага на героите да станат много по-красиви, отколкото са били в началото
Марина Уорнър, английска колекторка и изследователка на приказки, подчертава факта, че магьосниците във всяка култура са различни – в някои култури те имат имена – като Баба Яга в Русия, в други – вещицата е неназована; някои страни притежават феи, с размери на възрастни, докато в други властват мънички хора – феи, зли духове и дяволчета, които често могат да се намерят в келтските приказки. Въпреки факта, че женските магьосници доминират в жанра, в българските приказки има и мъже магьосници.
Често те помагат на героите да се върнат в първоначалната си форма, като например в „Нероденото момиче“. Те също даряват богатства или наказват мързела и нахалството („Златното момиче“, „12-те месеца“) Тези магически елементи отговарят на нуждите на слушателя за психическо бягство от ежедневните трудности на живота им. Те също имат и сериозни образователни и морални елементи, за които ще говорим по-късно.
Идентифицирането на ключовите елементи на всяка народна приказка на големият руски изследовател Владимир Проп ще ни помогне да се съсредоточим върху общи теми, преминаващи и през българските приказки, заедно с разграничаването на някои ключови характеристики.
Ето моето адаптирано обобщение:
Началото ни запознава със ситуацията и основния герой (и);e
Ситуация – това е често семейство с проблем – самосъздаден или резултат от намесата на друг;
Главен герой – принц или принцеса или бедно момче/момиче – обикновено с проблем;
Лицето, даващо направление на предстоящите действия – обикновено царят или майката/роднина;
Действието на героя (героите) сега е изяснено и често включва трудно и дълго търсене;
Фасилитаторите са различни. Когато героят/героинята ги среща, той/тя научава за метода, който води до успешното разрешаване на проблема им. Той може да има няколко части. Подпомагащите действието най-вероятно биха могли да бъдат бабата, орли, коне, слуги, мишки, мравки, петел и др.;
Доброжелателни сили – тези, които винаги помагат и насочват – те често са баба, непознати, орли, мишки или воден крал, морска кралица, феи и др.;
Недоброжелателни сили – тези, които пречат на действието – открито или тайно. Те биха могли да бъдат мащехата, свекърва, баба, вещици, змии, дракони и др.;
Фасилитаторите и силите на доброто и лошото често определят и насочват движението на героя и детайлите на търсенето;
Магия – изпълнявана понякога от предмети – пръстена, килима, лампата, от време на време от животни – коня, петел, от реката или дори от хора – понякога от слугата или бабата. Златните предмети често са доставчици на силна магия. Всички тези са от първостепенно значение за търсенето.e След като успее, героят поема по пътя назад, по който често има повече приключения и изпитания;
Резолюцията е винаги положителна;
Награди – те са най-вече красивото момиче, принцът/принцесата, богатството, кралството и т.н. Приказките винаги имат положителен и оптимистичен край!
Сега да погледнем към света, в който се развива действието в българските магически приказки – свят състоящ си от три различни слоя на действие – подземния свят, повърхностният/земния свят и небето.
ПОДЗЕМНИЯ СВЯТ
Начинът, по който е третиран подземния свят е може би най-вълнуващата и уникална особеност на българските магически приказки. Разбира се, повечето традиции в световната народна приказка включват взаимодействие между повърхностния свят и подземния свят, което както в гръко-римската митология е най-често царство на мъртвите. В келтската традиция той може да бъде и обиталището на елфи – дребни хора с магически сили, живеещи под земята. Но представянето на подземния свят в българските приказки е доста различно от всяка от тези традиции. Всъщност трябва да говорим за поредица от подземни светове, подредени един върху друг („Бабиното девойче“, „Тримата братя и златната ябълка“). Това са паралелни вселени с идентични черти, населени от един и същи тип хора, със същата държавна структура (винаги управлявана от цар). Преминаването от един свят в следващия, е винаги трудно и може да стане през кладенци, на гърбовете на овни или орли или просто чрез магическото изпращане от змейове. Но колкото и да е дълбоко под земята, всеки свят има разпознаваем пейзаж със села, градове, небе и дневна светлина.
В действителност, в някои от приказките е (като „Бабиното Девойче“) подземният свят е наслоен с поне до 6 нива, почти като подземните градове на Кападокия – (според моя опит – етажите могат да бъдат и много повече!). Не е ли възможно тази идея да произхожда наистина от подземните градове на Кападокия, които са на хиляди години; изградени, за да защитят хората от нашественици и в които те имат същия управляващ елит, както в земите по-горе, но където водата би била оскъдна? Изглежда доста вероятно племето на пра-българите да е минало през тези земи и споменът за тези подземни градове да е трансформиран във времето в многопластовия подземен свят на техните приказки.
По щастливо съвпадение на обстоятелствата, докато пишех този текст, попаднах на отличната книга на Робърт Макфарлейн „Underland“. Тя предлага невероятно разнообразно и цялостно проучване на реалните и въображаеми срещи на човечеството със света под нашите крака. Той очертава подземния свят като място за убежище, както и място, където сега се стремим да подсигурим и складираме опасни вещества. Той отбелязва как връзката с подземния свят е заключена на нашия език. Взема за пример някои общи английски глаголи като „да разбирам“ (to understand) носещ само по себе си старото разбиране – „да минем под нещо, за да го разберем напълно“. „Да открия“ (to discover) означава „разкриване чрез разкопки“, „слизане и извеждане на светлина“, „издигане от дълбочина“. Това са древни асоциации! Идеята е много подобна на тази в българските приказки, където героят/героинята може да облекчи тежкото си положение само слизайки в земите под повърхността.
Първото записано позоваване на подземния свят се намира в шумерските приказки и разкази. В един от вариантите на „Епопея за Гилгамеш”, от около 2100 г. пр.н. е., слугата на Гилгамеш отива в подземния свят. Но това е подземният свят на мъртвите, който няма нищо подобно на подредените алтернативни светове на българите!
В заключение, подземният свят в нашите приказки не е същият мъртвикато този на гърците и римляните, обитаван от мъртвите. Гръцки и римски герои влизат в подземния свят или да говорят с мъртвите, като Одисей и Еней, или като Орфей, за да се опитат да освободят някого.
В българските подземни светове героят/героинята издържат изпитания, понякога в резултат на грешки, допуснати в други светове. Понякога той/тя може да бъде изкушен от награди, например брак с принц или принцеса, но той/тя обикновено пак ще иска да се върне в „горния“ свят. Използването на паралелни съществувания, наслоени в светове, подредени един върху друг, позволява повторение, в което героят/героинята често ще се срещне с подобни ключови герои и задачи, с които са се борили в земния свят. Това би им позволило да поправят грешките, които са допуснали и да преминат към разрешаване на конфликта.
Ще откриете редица други повторения в приказките. Публиката от предисторически времена е харесвала многократно повтаряни действия, които са потвърждавали разбирането и повишавали очакванията им – повторението им е давало време да усвоят всичко случващо се до този момент в приказката.
„ГОРНИЯ“ СВЯТ
Това е света, в която всички приказки започват и завършват, познат свят на държави, управлявани от царе, градове, дворци, села, гори и планини. Между горния и подземния свят има входни точки – предимно кладенци и пещери.
Тук най-малките, най-слабите животни се превръщат в мощни помощници на героя/героинята – мравки, мишки, костенурки. Има мощни реки и Речни царици. На края на света е морето, със собствена йерархия. Присъствието на морето в някои от приказките отразява преминаването на българите от степта към Каспийско и Черно море, в които се вливат мощни реки.
НЕБЕТО
То представлява третия слой в света на народните приказки. Жителите на небето са предимно благожелателни сили. Владетелите на небето са орлите, които фигурират в доста приказки като спасители. Но не трябва да забравяме обособеното всевиждащо слънце, от което зависи живота на всички, за което ще говорим по-късно.
ГЕРОИ И ГЕРОИНИ
Героите на българските приказки са почти винаги безименни! Този подход значително се различава от славянските/руските приказки, където повечето герои са именувани. Моето предположение е, че безименността помага на читателя да се идентифицира по-добре с героите от разказите. Това също показва, че повечето от тези приказки произхождат от времето преди пра-българите да достигнат до земите в близост до славяните или преди да се присъединят към някои от техните племена и траките на Балканите.
И тъй като няма писмени документи, не знаем какво е влиянието на тракийския народ върху тези приказки. Траките са били един от най-старите известни жители на Балканите. Само една от предложените в колекцията ми приказки има връзка с тях.
Главният герой в българските приказки е най-често млад мъж или жена, син/дъщеря на селяни или бедни граждани, (но може да бъде принц или принцеса) които трябва да претърпят значителни предизвикателства, преди да успеят да се оженят за любимия/ата. Главният герой често е трети син и братята му се опитват да се подиграват с него, да го обвиняват и в крайна сметка да го предадат. Какъвто и да е социалният произход на героя, той успява повече чрез силния си морален код, от колкото чрез физическите си умения и получава като награда значително съдействие и помощ от магическите фасилитатори.
И често наградата на бедния момък е да се ожени за принцесата и да стане цар! Идеята, носена в българските приказки, за „способния беден”, управляващ страната, е широко популярна. Тяхната егалитарна идеология, подсилена от ученията на богомилите и катарите през Средновековието, води до наши дни и до комунистическата власт през 20 век. Представата за правото на „бедните хора“ да управляват държавата бе приложена на практика от комунистическия режим в България, но за съжаление и за разлика от приказките, владетелите се оказаха най-вече изключително неспособни, което направи комунистическата политическа система морално и икономически неустойчива.
Споменах, че героят често е най-малкият от трима бедни братя. Числото три има магически свойства. Героят (или героинята), който успява, често е подложен на три теста, а най-същественото препятствие, което той преодолява, е третото. Числото три се счита за цифра на хармонията, мъдростта и разбирането. Ето защо третият брат/сестра винаги печели в търсенето на разрешението . Числото три също представлява разделенията на времето и пространството – намираме го в началото, средата и края; раждане, живот и смърт; минало, настояще и бъдеще и трите последователни свята – небе, повърхност и подземен свят. Има и три основни цвята – жълто, червено и синьо.
Но да се върнем при тримата братя/сестри. Двамата по-възрастни братя/сестри са винаги показани като неуспели в търсенето на отговора и често като измамници – твърде мързеливи, твърде алчни и пр. Обикновено най-младият брат/сестра, успяват в начинанията си. Въпреки факта, че той/тя често е представен като статичен герой и не се развива много в приказката, той е дарен с много положителни качества, които са липсвали на другите двама – най-важното е, че той е най-зрелият от тримата. Той често отхвърля всички награди, свързани с богатството и високите позиции.
Този елемент в приказките ни вероятно е дошъл под влиянието на славяните. Руските приказки често имат 3 братя като главни герои, понякога дори 7 братя! Вероятно, този елемент вероятно е бил добавен към българските приказки, когато българите са живели в непосредствена близост до руските/славянски племена. Или потенциално да произхожда от славянските племена, които те са намерили на Балканите и са включили в своята държава.
Много приказки включват период, в който главният герой/героиня е оставен сам, отделен от другите главни герои. Според друга изследователка на приказки, Клариса Пинкола Естес, този лайтмотив за оттегляне на подкрепа е тестов период и за двамата герои. Това се случва в „Нероденото момиче“, „Момичето, омъжено за крилатия змей“ и някои други приказки. И обикновено постоянството на един от главните герои преодолява безкрайните трудности, което води до обединението на двамата герои.
Героините отново са предимно от беден произход и често животът им е изложен на опасност от смъртта на майка им и повторният брак на баща им с безскрупулна и жестока вдовица, с дете от предишния й брак. Доведената сестра не прилича на героинята. В различни предизвикателства главната героиня проявява всички качества на добре възпитано момиче – съвестно, трудолюбиво, грижовно, чисто и любезно. Доведената сестра проявява обратните качества – злоба, завист, мързел, лошо възпитание, и т.н..
В някои от приказките се повдигат въпроси за полова идентичност, където героините се преобличат и представят като мъже. Най-шокиращото е, че в „Бабиното Девойче“, героинята се наистина се превръща в младеж чрез магия, за да се омъжи за принцеса! Колко уникално е това! В друга история (“Принцесата Чума и най-малкият й Брат“) главният герой има сестра, която е Чумата – тя убива всички около себе си и той трябва да я убие, за да оцелее!
Друга много необичайна особеност в българските народни приказки е идеята за „нероденото“ момиче или момче – не като всички нас, родени от майка. Тези герои, например от приказките „Нероденото момиче” и „Момъкът, роден от ябълка”(приказка, която не е включена колекцията ми), се раждат или изскачат от ябълка – често златна! Най-близкото, което открих до тази идея, е схващането, че в една китайска приказка, момчетата могат да се родят от яйца!
Златните ябълки са много желани и високо ценени, често използвани от вещиците като злонамерени инструменти на магията. Често те (в този случай обикновени ябълки) са част от сюжетната ситуация на историята и водят до следващите действия, като в разказа „Брат и Сестра“.
Други герои могат да бъдат или доброжелателни фасилитатори, или сили за зло.
ПОРЪЧИТЕЛИ НА ДЕЙСТВИЕТО – КРАЛЕ И МАЩЕХИ
Българските народни приказки приемат и затвърждават йерархичен модел в световните дела. Така във всеки контекст има владетел – морски кралици, речни царе, крале на държави, царе на животни – дори мишки или мравки. Но подобно на мащехите, които дават на нелюбимите си доведени дъщери опасни и на пръв поглед невъзможни задачи, кралете се разглеждат като изключително произволни и в един случай раздразненият герой, ядосан, отрязва главата на краля. Във всички истории, в които един беден герой успява да стигне до трона, той се разглежда като явно подобрение на предишният му окупател.
Има едно интересно име, открито в една от приказките – „Водата на живота.“ Това е Принц/Везир Ковар или Кавар. Това име може да се основава на последния келтски цар Кавар, който е контролирал долината, в която се е намирал Севтополис (Севтополис е старата столица на тракийския цар Севт III, сега под водите на язовир – близо до Казанлък). Твърди се, че той е последният крал на племето Гиле, чието кралство е оцеляло до 214-213 г. пр.н. е. и е победено от траките. Много интересно е, че името му би могло да се използва в народна приказка и най-вероятно демонстрира възрастта й.
БАБИ / СТАРИ ЖЕНИ / ДЯДОВЦИ
Старата жена или баба обикновено е изолиран герой, живеещ в гората или в покрайнините на града. Готовността на героя/героинята да я уважава, да полага грижи за нея, да споделя с нея последните парчета храна ще бъде възнаградена. Тя често поставя задачи и направлява действието. Начинът, по който героят/героинята ще реагира, ще бъде в рязък контраст с реакцията на по-мързеливите, братя и сестри или доведените такива. Подобно на съдбата, тя отразява характера на героя и е катализатор за него/нея. Добрите или лошите преживявания на главния герой зависят от собственото им поведение към нея.
Старите жени не винаги са доброжелателно настроени, както ще видим в приказката „Горороден и орисниците“ и „Брат и Сестра“. В първата от тях, три възрастни жени, подобни на вещици, проклинат новородено бебе. По ирония на съдбата те преди това са помагали при раждането, като са снабдявали сестра му с вода и плат за бебешки дрехи. Във втората бабата е негативен образ, спъващ действието.
Дядовците, поне в приказките, които аз съм подбрала са по-добронамерени – пример имаме от магьосника в „Златната птица“. В „Момичето и 12 месеца“ дядовците отразяват държанието на главните героини – награждават доброто и наказват лошото.
СЛЪНЦЕТО
В българските магически приказки, то е представено като млад мъж, с родители и дом. Лицето и косата му често се описват. В народните песни понякога то харесва момичета и ги отвлича! Бащата или най-често майката на Слънцето също са герои в приказките или песните и действат като позитивни фасилитатори и така помагат на героя.
Приказки, представящи Слънцето като млад мъж, който живее с майка си, също могат да бъдат открити в Иран/Ирак и са от персийски произход. Вероятно българите са минали през Персийските земи при миграцията си на запад. Има проучвания, идентифициращи персийското влияние върху българските народни истории, музика и език. В иранската музика се среща фразеология, която е много подобна на такава в българската народна музика.
Разбира се в традициите на народната приказка по целия свят, слънцето поема основна роля в делата на хората. То е божество за някои; други дори го имат на знамената си. В някои традиции слънцето е жена. Често Слънцето е в компанията на Луната и звездите и тогава, приказките са свързани с космологията, продължителността на деня и времето.
В най-стария литературен текст в света – епоса “Гилгамеш” от Месопотамия, споменат по-горе, Слънцето също е главно действащо лице. Но по времето, когато българите преминават и живеят в близост до персите, начинът, по който се е представяло Слънцето, се е променил от всемогъщия Бог създател в млад Бог, който живее с майка си или баща си.
В българските народни приказки Слънцето не е независимо. То се държи като горещ и притеснен тийнейджър, който трябва да бъде охладен и нахранен, преди хората да могат спокойно да разговарят с него (обгрижван от майка си най-вече). Основната му роля е да бъде самостоятелен наблюдател, който може да намери ключови места за героя.
Намерих една приказка в колекцията на английската събирателка и анализаторка Анджела Картър, в която слънцето има къща и майка и обича да сресва косата си. Г-жа Картър споменава, че историята е популярна в Северна Гърция и България. Предполага се, че тя е възникнала в района на Понт – източното южно крайбрежие на Черно море. Това е в непосредствена близост до земите на българите и района, считан за предполагаемия произход на индоевропейските езици.
ЖИВОТНИ
Освен най-малките животни като мравки или мишки, които имат армии и царе, които ще възнаградят добротата на героя, като му помогна да се справи с невъзможната си задача, избрах да насоча вниманието върху следните:
КОНЕ
Конете са имали особено значение за старо-българите, поради факта, че и българите, и траките са били конски народи. Коня се е ползвал с огромно уважение всред тях. В шест-седем от приказките, подбрани от мен има кон – той често има магически качества – понякога може да лети, да говори, да изпълнява магии и често е сила за добро. Идеята за коне с 6 и 12 крака също е доста уникална!
ДРАКОНИ/ЗМЕЙОВЕ
Драконите/змeйовете са най-познатите герои от далечно-източното изкуство и литература, приказки и легенди. Някои от българските приказки явно са се родили в непосредствена близост до тези земи – смята се, че българите са тръгнали на своето пътуване на запад от Далечния Изток.
Точно както в приказките на Персия и на тези от Изтока, драконът/змеят в българските народни приказки може да бъде огромно и страшно чудовище, притежаващо редица огнедишащи глави. Той може да бъде и по-доброжелателен герой, който понякога е романтично ангажиран с човешки същества. Чудовище или любовник, змеят винаги има магически сили. Змейове-чудовища или дракони живеят близо до вода или в подземни или надземни пещери. Змеят може да изчезне по собствено желание и също да говори на човешки език, както и да сменя физическата си форма. Както ще видим по-нататък, понякога той контролира навлизането в алтернативни светове под земята.
В своята злонамерена форма, змеят често контролира водоснабдяването на град или кралство и по този начин принуждава гражданите да пожертват младите си момичета – или принцеси, за да се върне водата. Момичетата са изядени. Затова героят трябва да убие змея/дракона, за да спаси девойката и да възобнови водоснабдяването.
Водата очевидно е била рядко ценена в онези времена и липсата й е била пагубна за населението. Питам се дали смъртта на децата в периоди на сериозна суша не е била причината за произходът на тези приказки?
Неотдавна археолозите откриха край град Хасково, в България, храм, посветен на змея. В него и наоколо му има много големи и малки змии, издълбани релефно по скалите или дори изваяни отделно. В този храм също можете да намерите издълбани по стените змии с човешки глави и дори маски, показващи смяната на физическата форма на личността. Имаме пример за такъв магьосник в приказката „Обещанието на краля“.
Мястото все още не е подготвено за посещения от туристи. Подобни храмове се срещат и в Северна Гърция и Анатолия. Това е поредното потвърждение на ролята на тези митични животни в живота на хората.
Понякога героят помага или освобождава дракон/змей и благодарен, змеят му прави добро или му връчва магически дар. Понякога момичета се влюбват в змии/дракони – както в приказката „Девойчето на баба“. В „Принцът, който се жени за костенурка“, змейовете са личности, които могат да сменят физическата си форма, омъжени за сестрите на героя. Те са доброжелателни сили в историята и фасилитатори за положителното.
ОРЛИТЕ
Те са описани като царете на небето. Тяхната роля в приказките е изключителна, тъй като те могат да достигнат и трите свята и често посредничат между тях. Те са главното средство, с което героите/героините се придвижват от „долните“ светове до повърхността и нагоре в небето.
Както при змейовете, има приказки, в които орлите се женят за млади жени и говорят като хора, което означава, че те също могат да сменят физическата си форма когато поискат. Те също имат разпознаваема социална структура, в която има цар. Помощта им се предоставя само на онези, които са им помогнали и идва с цена. За да язди орела през царствата на подземния свят, героят/героинята трябва да му осигури храна и вода. В „Тримата братя и златната ябълка” и някои други приказки, героят трябва дори да отреже от собствената си плът, за да нахрани орела, отвеждайки го в горните земи, когато се изчерпат другите запаси.
Орлите са показани в повечето приказки като доброжелателни герои, надарени с мъдрост и познание, на страната на човека.
ЧУДОВИЩА
Използването на чудовища в българските народни приказки има за цел не само да изплаши читателя, но и да го поучи. В тези приказки можем да намерим следи от социология и психология и общ морал както и понякога историческа информация. Друга употреба на чудовищата в тези приказки е да засили читателската симпатия към героя.
Глаголът „monstrare“ на латински означава „да покажа“, докато „monstratum“ веднъж означаваше поличба – добра или лоша. В древни времена във Франция и Англия думата monstre описваше чудовище, което може да бъде добро или лошо. Но след 14 век значението на тази дума се е променило навсякъде. Сега това означава ужасяващо, фантастично чудовище.
ПРЕДМЕТИ, ПРИТЕЖАВАЩИ МАГИЧЕСКИ СИЛИ
Както във всички традиции на народната приказка, обикновените предмети – пръстени, дрехи, килими могат по магически начин да дадат възможност на героите да преодолеят препятствията.
„Живата Вода“ е друга магическа особеност на българските приказки. Тя често е обект на търсене и се използва, за да върне към живот герой, който е бил убит или е починал преди това. Това понятие съществува в много други приказки и вероятно е свързано с влиянието на славяните, които са имали специално отношение към водата. „Жива Вода“ може да се намери и в приказките на Грим както и в испански/каталонски приказки.
Много по-късно, когато българите – вече преродена нация, обединени с траките и славяните и приели християнството, в народните приказки се появяват някои християнски символи – кръстът, църквата, свещеникът и т.н. В тях биха могли да се намерят дори елементи на османската култура и живот.
Перлите (речни и морски) често са избраната скъпоценност, използвана в приказките. Доста приказки използват перли, както и понякога вълшебни дрехи – често толкова малки, че могат да се съдържат в черупката на лешник!
ПРИРОДНИ ФЕНОМЕНИ
Отрицателните герои в българските приказки освен хората, често са природни феномени или митични същества. В допълнение към страшните змейове има полу-мъже-полу-коне, заем от съседната гръцка митология.
В „Дарът на Слънцето“, слънцето е заплашено от ХАЛА . Както е описано в приказките, това е хуманизиран природен феномен, нещо като торнадо, което заплашва да погълне всичко по пътя си. Лесно е да си представим, как то се е превърнало в герой в приказките – въз основа на реални преживявания! За по-лесна разбираемост и по-голяма картинност на приказките, представих халата като дракон или змей в тях.
В подбраните от мен приказки има данни и за цунами, преживяно и запомнено и описанието му може да се в приказката „Обещанието/Думата на краля“. Може ли това да е библейският потоп, свързан с Арката на Ной и Черно море? На дали тогава българите са достигнали до този район? Или може бе описанието е породено от предишно цунами, преживяно по някое време? Според учените е имало 27 епизоди от цунами само в Черно море.
В „Момичето, омъжено за крилатия змей“, морето се разтваря, за да може главната героиня да го пресече. Дали това отново не се основава на истинско събитие? Дали българите са свидетели на това явление, или са чували за него само? Дали това и станало преди Мойсей ли е след Мойсей?
ОБРАЗОВАТЕЛНИЯТ АСПЕКТ НА ПРИКАЗКИТЕ
Тези приказки са мощно потвърждение на моралните ценности на хората през вековете. Като се има предвид, че според Анджела Картър, повечето европейци са били неграмотни или полуграмотни до средата на 19-ти век, устно-разказаните приказки, за които говорим, са играли важна образователна роля в живота на всички хора – възрастни и деца. Често чути по време на повтарящ се или скучен труд, една от целите им е била да облекчат тежестта на този труд. Те също са можели да бъдат чути вечер, след работа, когато всички се събират около огъня и са подпомагали нуждите на слушателя да освободят въображението му и да му дадат красота, поезия и сюжет. Приказките също са служели като учебник за поведение от морална и практическа гледна точка. Образователните качества на магическите народни приказки в живота на хората през хилядолетията да не могат да бъдат подценявани!
Тези уроци, преплетени в приказките, носят здравна информация и предупреждения, необходими през определени сезони или традиции, които трябва да се спазват в определени случаи – като смърт, раждане, брак, събиране на посевите през лятото и др. Примери включват Слънцето, което мие ръцете и лицето си преди и след храна; фактът, че хората не трябва да работят в обедната горещина; чумата може да бъде унищожена само с огън, водата в положителните и отрицателните й стани – като цунами и много, много други.
Другата част на образователния аспект в приказките е свързан с моралния код, който е препоръчван от тях. Той се спира най-вече на начините на държание и вдъхновява хората да са по-добри един към другиго, да се уважават и вярват в правотата на действието си. Моралният код, вграден в приказките учи, че съдбата винаги възнаграждава добротата, възпитанието и трудолюбието; a направено добро води до получаването на друго такова; колко е важно да се спазват собствените и семейните обещания, да се уважават възрастните хора и да им се помага и много други аспекти на живота. В приказките, човекът сам кове съдбата си, въпреки малкото помощ от добронамерените сили. Желанието да стигнеш до положителният край е водещата сила, а положителния начин на държание – двигателя на успеха.
В една от приказките – „Принцесата в дървените дрехи“ дори се говори за кръвосмешателство! Мотивът за кръвосмешение, при който баща иска да се ожени за собствената си дъщеря, очевидно е грабнал въображението на много нации. Това е типичен български вариант на приказката, популярна също и в много страни в Европа. Най-вероятно е тя да се основава на приказка от Apuleius, от втори век.
Българският вариант на приказката, вероятно е един от предшествениците на Европейските варианти. Интересна подробност е, че в европейските варианти на приказката има положителни фасилитатори на действието – бавачка, приказна кръстница-фея и т.н., които изцяло липсват в българския вариант. Това е един от показателите, че българската приказка е съществувала преди 17-18 век, когато принцесите са имали бавачки и кръстници. Нашата героиня разчита изцяло на собствените си способности и съобразителност.
Във всички варианти момичето напуска царския дворец в желанието си да осигури някакво разстояние между потенциалния насилник и себе си. Тя се отзовава във ферма/кокошарник. Храната и безопасността й са гарантирани. Донякъде социалистическият морален урок ни внушава, че работата, колкото и слабо-платена да е тя, води до социален напредък. Един от другите уроци, според Мари Нес, в статията й „Неестествена любов и изцеление:
„Магарешката кожа “на Чарлз Перо и други доста приказки“, от https://www.tor.com/2018/09 /13, е, че „Богатството не винаги може да ви предпази от (злонамерени) могъщи хора“ и освобождението ви може да доведе до бедност, преди да постигнете отново благоденствие. Тя предлага надежда, че „…. злоупотребата и злото могат да бъдат избегнати и преодолени и дори да доведат до триумф“ чрез собствената борческа натура на героинята.Това е много силен морален урок за младите жени!
Въображението, очевидно в тези приказки, ни кара да заключим за огромните умения на хората които ги разказват – способността им да смесват усещания, образности, контрасти, в предаването и предоставянето на информация по най-вълнуващия възможен начин и много други. И всичко това е смесено с много магия и с доста фантазия, блясък и приключения.
В заключение предлагам тезата, че повечето от тези приказки са или са много стари или са варианти на много стари такива. Мисля също, че те отразяват пътя, по който племето на пра-българите е пътувало надолу до Балканите.
Надявам се, че като мен, вие ще откриете изключителните качества и очарование на българските магически приказки дълго време, след като първо ги прочетете. Вниманието ми към тях беше насочено от моята внучка Амая – тогава 6-годишна, която винаги настояваше да й прочета някои от тях, когато дойде в нашата къща. И така, трябваше да прочета всяко изречение на български и да направя незабавен превод на английски, за да се уверя, че тя ги разбира добре. Но чрез това повторение аз също осъзнах техните изключителни качества и започнах да изследвам конкретни теми в тях. Тогава реших да ги преразкажа на английски с надеждата, че повече млади читатели по света ще бъдат запленени от магията им.Така подбрах около 20-тина приказки в един том.
Чувам, че се питате защо ги преразказвам, а не превеждам? По обясними причини, в някои от приказките липсват части от действието. Както напомня К. С. Луис – авторът на книгите за „Нарния“, поради това, че са предавани от уста на уста, много от най-добрите приказки са пълни с несъответствия и понякога в създаването им очевидно липсва логика. И децата забелязват тези недостатъци много бързо. Например – в приказката „Златната птица“ един младеж получава дворец за „сватбен подарък“ от годеницата си, но не се споменава за сватба. Амая веднага ме прекъсна и попита: „И кога точно беше тази сватба ?!“ Открих, че децата харесват действията да следват последователно, без пропуски. Имаше доста голям брой пропуски/скокове в избраните от мен приказки. И така, чрез преразказа, аз се опитах да осигуря доколкото можех последователността на действието в тях!
Липсата на имена на героите може да създаде проблем за този, който преразказва тези приказки, тъй като понякога в тях може да има например двама царе и става трудно на читателя да разбере за кой цар говорим в определен момент („Царската дума“) , По този повод съм дала име на един от тях, за по-лесно разбиране. Това се случва много рядко.
Писах и на д-р Джамшид Терхани, лидера на екипа от университета в Дърам, да го помоля да прочете първите 5 от приказките, които вече бях преразказала, както и есето което четете. Ето неговия отговор:
Скъпа Анна,
Извинете за закъснението ……, но най-накрая имах възможността да прочета приказките и вашето есе. Омайващи! Въпреки че не мога да кажа окончателно дали са произлезли от традицията на първородните източници на старите българи, със сигурност смятам, че това е правдоподобно, и вие сте абсолютно права за това, че много от тези теми и мотиви са изключително древни и широко разпространени (дори и да са сглобени по уникални начини). Много ви благодаря, че споделихте тези приказки с мен и ви пожелавам всичко най-добро в бъдещата ви работа!
Поздрави……
Анна Иванова Бъкстон
Български Магически приказки – Библиография:
28 Български Народни Приказки, Златното пате, София,2014;
Безценни камъчета – Tом първи, приказки; Български Художник, София, 1982
Българско Народно Творчество, Отбор и характеристика от Михаил Арнаудов; Библиотека: Вековно Наследство“ – Трети том, издателство Наука и Изкуство, София, 1987;
Близнаците – култ, легенди и ритуали: Албена Безовска, 22/05/2013; Български Радио;
Вечните Български Приказки, Издателска Къща „Хермес“, Пловдив, 1995
Електронно издателство LiterNet, 22.03.2008; Сборник от български народни умотворения; Т. 2. Приказки и предания. Съставител Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов; Варна: LiterNet, 2008
Народные Русские Сказки – Издательство „Советскатя Руссия“, Москва, 1978
Незабравими приказки, GBEROFF, Велико Търново, 1999
Приказки на Балканските народи; Библиотека Неоценимото Богатство, том втори; Български Художник; София,1978
Русские Сказки, Издательство „Руский язык“, Москва, 1987;
https://yogainternational.com/article/view/tales-from-the-mahabharat
https://www.artsy.net/article/artsy-editorial-symbols-prejudice-hidden-medieval-art
https://japanesemythology.wordpress.com/armenian-tale-of-night-mothers-snake-witches-who-race-to-catch-the-sun/
https://japanesemythology.wordpress.com/the-sumerian-mesopotamian-legacy-to-the-world/
http://www.stonedragonpress.com/wicca_201/vladimir_propp/oral_tradition_00_a.html
http://www.magtudin.org/Barath_Tibor_The_Early_Hungarians.pdf
http://www.ivodominguezjr.com/Panpi
http://www.iranicaonline.org/articles/azdaha-dragon-various-kinds#pt3
http://www.farvardyn.com/mithras1.php
http://solar-center.stanford.edu/folklore/Solar-Folklore.pdf
http://people.ds.cam.ac.uk/blf10/Links/stories.html
http://novelreaction.com/2011/09/mary-reed-and-eric-mayer-guest-post-mithras-religion/
http://fax.libs.uga.edu/GR830xD7xV8/1f/dragon_in_china_and_japan.txt
Сборник от български народни умотворения. Съставител: Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. – В 4 тома. София, 1968-1973.
A book of Fairy Tales – an Angela Carter collection, Virago, 2005, London
Brothers Grimm: The complete Fairy Tales, Vintage books, London, 1987
Campbel, Joseph: The Hero with a Thousand Faces, Fontana Press, London, 1993
Celtic Fairy Tales, Selected and edited by Joseph Jacobs, Senate, 1994;
Crossley-Holland, Kevin: Folk-Tales of the British Isles, Folio Society, London, 1985
Schultz David at https://www.sciencemag.org.news/2016/04/some-fairy-tales-may-be-6000-years-old?
East of the Sun and West of the Moon – Old tales from THE NORTH; Folio Society, 2000,
Falk Tales of Armenia, Nahapet Publishing House, Yerevan,
Folk Tales from the Soviet Union – The Baltic Tales – Raguda Publishers, Moscow, 1986
Folk Tales from the Soviet Union – The Caucasus Tales, Raguda Publishers, Moscow, 1987
Folk Tales from the Soviet Union – The Russian Federation, Raguda Publishers, Moscow, 1986
Folk Tales from the Soviet Union – The Ukraine, Belorussia and Moldova, Raguda Publishers, Moscow, 1986
Folk Tales from the Soviet Union, Central Asia and Kazakhstan, Raguda Publishers, Moscow, 1986
Gilgamesh – a new English version by Stephen Mitchell, Profiel books, London, 2004
Italian Folk Tales, selected and retold by Italo Calvino, Penguin, London, 1956;
Mari Ness: “Unnatural Love and Healing: Charles Perrault’s “Donkey-Skin” and Other Fairly Tales, from https://www.tor.com/2018./09/13
Macfarlane Robert:”Underland”, Penguin, Random House, UK, London, 2019;
Notes on Mithraic legends, sanctuaries and influences in Dacian-Bulgaria and elsewhere; Forts., Volume 2; Volume 14; Volume 17; by Wolfgang Haase, Hildegard Temporini Dacian monuments: Mithraic studies in Bulgaria
Pincola Estés, Clarissa: Women, who run with Wolves, Random House Group Ltd, London, 1992
Propp, Vladimir: Morphology of the Folk-Tales, University of Texas, Austin, USA, 1928
Researchers identify present day Turkey [Anatolia] as origin of Indo-European language By Hristio Boytchev, Washington Post, August 24, 2012
Russian Magic Tales from Pushkin to Platonov; Penguin classics, London
Tales from the Silk Road – Tales from Central Asia, Samarkand;
Tales, by Alexander Pushkin, Raguda Publishers, Moscow, 1985;
The Fire-Bird, Progress Publishers, Moscow, 1981;
The Three Kingdoms – Russian Folk Tales from Alexander Afanasiev’s collection; Raguda Publishers, Moscow, 1981
Ukrainian Folk Tales, Dnipro Publishes, Kiev, 1986
Ukrainian Folk Tales, translated by Marie Halun Bloch, Coward-McCann, Ink, New York, 1964
Warner, Marina: Once Upon a Time, Oxford University press, 2014
https://abcdar.com/pubs/Valshebnata%20prikazka.rtf
https://mysticalnumbers.com/number-3/
https://books.google.co.uk/books?isbn=1135917140 – Traditional Storytelling Today: An International Sourcebook; Edited by Margaret Read Macdonald; Routledge – Taylor Frances Books, London, New York, 2013; “Present Day Story Telling in North-Western Bulgaria” Yordanka Kotzeva;