A visit to Bojnice Castle in Slovakia in Bulgarian
За Замъка Бойнице в Словакия
На път, като се връщахме от България до Англия с кола, решихме да минем през Словакия и да разгледаме замъка Бойнице. Бяхме чували за него и също бяхме видели снимки, стори ни се много впечатлителен! Ангажирахме си хотел току-под замъка и в слънчевия следобед се отправихме към входа му.
И ето сега се каня да споделя с вас историята на този замък – пълен с любов, смърт, война, вълшебство, красота, исторически моменти; със спомените за хора, които са били играчи на световната европейска сцена и са свързани интимно с този замък. Дано ви се стори интересно – като на мен.
Замъка Бойнице e бил построен през 12 век в Готически стил, въпреки, че сега има и Ренесансови елементи, добавени в последствие. За пръв път, той е споменат в писмен документ от 1113 година. В него Крал Коломан потвърждава, че имота сега принадлежи на Бенедиктинския Манастир Хиполита /Забор според други източници/.
Погребалната кочия на Януш Палфи
Замъка започва живота си в като дървен форт, построен по горното течение на река Нитра, подчинен на терена, върху който строителството е започнало. С времето, стена след стена се заместват с каменни – устойчивостта на камъка пред неприятеля носи предимства и сигурност на обитателите. Важно предимство е бил и факта, че в подземието на замъка има огромна
През 1302, богатия благородник Матей Чак Тренчински, собственик на големите области Тренчен и Нитра, заграбва замъка Бойнице. пещера, 26 метра дълбока, в която извира питейна вода. Тя може да се види и до ден днешен – направила е замъка още по непревземаем.
През 1382-1385, по време на първото си царуване, в замъка е живяла красивата
Незаконния син на Матияш – Ян Корвинус
Мария –Унгарска кралица, дъщеря да Луис I, която е сгодена за Сигизмунд Люксембургски през 1374, когато той е бил 6 годишен. Когато баща му умира през 1376, Сигизмунд пристига в Унгарския двор, научава Унгарски и се приспособява към живота там. Оженва се за Мария през 1385, вече седемнадесет годишен, когато споделя короната с нея. Местните благородници, на които не се харесва да имат кралица, обаче я крадат и държат в плен, докато не се разбират със Сигизмунд, той да поеме короната и кралството. Така тя има втори период на царстване – от 1386-1395, заедно с него, но вече надалеч от Бойнице.
Мария Унгарска
В последствие, към 15 век, замъка попада в ръцете на Матей –Матияш Корвинус – син на Ян Хунияди – Корвинус. Ян Хунияди е известен Унгарски генерал от Румънски произход – предполага се, че е незаконен син на Крал Сигизмунд Унгарски. Той е водил войските срещу Османците като предводител на Кръстоносния поход срещу Мурад II, заедно с Владислав Ягело /Варненчик/, Влад Дракул и Фружин Български, но са били победени от Османците.
Георг Подебрад и Януш Нунияди
Първата съпруга на Матияш Корвинус – Елизабет от Челие е внучка на Джордж Бранкович Сръбски – дъщеря на Катерина Бранкович и благородника Улрих IIот Челие. И дядо ѝ и баща ѝ са врагове на семейство Корвинус, леля ѝ – Мара Бранкович е съпруга на Мурад II. След брака, тя прекарва няколко години в замъка Бойнице. За съжаление, тя умира през 1455, само на 14-15 години – предполага се, че брака им дори не е консумиран.
След смъртта на баща си, Регента на Кралството, през 1454, Матияш и по-големия му брат Владислав са били вкарани в затвора от новия Унгарски крал Владислав V. Владислав Корвинус е убит поради това, че вдига въстание, но Матияш, след няколко успешни военни кампании е избран за Крал на Унгария и Хърватия и по-късно на Бохемия на 12 Януари, 1458 година . Матияш обичал много замъка Бойнице и го посещавал често. Знае се, че много от неговите кралски декрети са писани или диктувани тук – под старата липа. Тя се смята за най-старото дърво в Словакия – около 700 годишно – наричат я „Липата на Крал Матияш”. Всички тези документи започват с думите „…Тук, под нашата любима липа в Бойнице….”.
Някои от живелите в Бойнице владетели
Матияш Корвинус се жени за втора съпруга – Катерина Подебради на 1 Май, 1463 година. Тя е дъщеря наКраля на Бохемия Георг Подебради, който обещава на Матияш, че след брака ще го обяви за Крал на Бохемия. Матияш е тогава на 18 години, я съпругата
му Катерина – на четиринадесет. За съжаление Катерина умира при раждане а детето ѝ умира скоро след това.
Януш Заполя
Третата съпруга на Матияш – Беатрис Неаполска вече го надживява, но той няма деца и от нея. Единственият му син е дете на любовницата му, Австрийката Барбара, която ражда Ян през 1473. През 1489 година, Матияш подарява замъка на незаконния си син Ян Корвинус.
След Корвинус, замъка става собственост на семейство Заполя. Йоан Заполя е наложения от Сюлейман Великолепни Крал на Унгария, в чийто подкрепа, той води войските си чак до Унгария.
Доста други семейства се изреждат като собственици на замъка след това. Следващите собственици – семейство Турзо – едни от най-богатите магнати в северна Унгария, поемат замъка в 1527/8 година и започват реконструкции и подобрения. Замъка добива все по-романтичен вид и става по-удобен за живеене. Във вътрешния двор са изградени още допълнителни сгради. Когато
и последните наследници на семейство Турзо починали, замъка се връща като собственост към кралството.
През 1636 година, Император Фердинанд го дава на семейство Палфи. Замъка е тяхнасобственост за повече от два века. Последната реконструкция става по нареждане на последния собственик от Семейство Палфи – Граф Януш Ференц/ Франтишек Палфи – 1829-1908. Той променя облика му пак – замъка вече става много по-близо да стила Барок – в подобие на приказните замъци в долината Лоар във Франция, Тиролските замъци и тези от Италианския Ренесанс. Като архитект, антиквар и дизайнер, той влага много от собствения си вкус и средства за да събере огромна колекция от картини, антики, мебели и килими, които да карат замъка да блести до ден днешен! Той е ръководил лично всички строителни промени, както и тези в обзавеждането и закупуването на нови експонати. Разгледахме с интерес архитектурните планове, които той е направил за промените, станали през този период, изложени в замъка. Промените продължили близо 22 години.
След смъртта му във Виена на 2 Юни 1908– Януш Палфи не оставя преки наследници – много от колекциите се продават, има дълги дела за наследството и собствеността между по-далечни роднини. В края на краищата, след две наддавания за продажба на предмети на изкуството от замъка, той и земите около него се продават на семейството на Ян Бата – производители на обувките Бата.
Разбира се, с идването на комунизма, собственостите на семейство Бата са конфискувани от държавата и в замъка се поместват няколко държавни институции. След големия пожар през 1950, държавата възстановява пораженията. Сега, замъка е собственост на Словашкия Национален музей. И най-накрая се сбъдва завещанието на Януш Палфи, който е искал замъка и заобикалящите го паркове и градини да бъдат отворени за посещение на нацията.
Сега, музея се използва също за снимане на филми, там се провежда Фестивал на Приказките, Международен фестивал на Духовете и Привиденията, както и Летен Музикален Фестивал.
Османско обзавеждане
Обиколката ни из музея беше много впечатлителна – дано снимките да покажат това. Имаше толкова много неща, които предизвикаха възхищението ни.
Още при влизането ни, близо да плитките стълби беше изложена погребалната кочия на Януш Палфи – изключително елегантна! Позлатената дърворезба на един от таваните в замъка беше възхитителна, също не плениха красивите сводове, статуи и картини. Една от най- известните ценности, които видяхме беше олтара на Италиански майстор от ХIVвек. Бях възхитена от красивия стъклопис из замъка, от разкошните стенописи по таваните и коридорите. Аз бях страшно очарована също от Ориенталската зала – изпълнена с обкови за стени, килими, чинии, вази и други Ориенталски предмети. Харесаха ми също много стенописите, показващи предишните собственици на замъка. Пещерата под замъка и водните извори, до които се достигаше след дълго слизане, добавяха мистерия към
Позлатения таван
преживяванията ни.
За съжаление, замъка затвори и ние не можахме да се разходим из градините. Така и не видяхме Липата на Матияш, но се насладихме на лебедите, плуващи по водния канал около замъка, и на залязващото зад кулите на Бойнице Словашко слънце.
Лебедите под стените
Пещерата под замъка
Замъка на приказките
Таваните
Италианския шедьовър