I Oshte ot Istriya

Мотовун от далеч

Мотовун от далеч

 

Един приятел ни препоръча да отидем да Мотовун – със старо име Монтона и ние послушахме съвета му.  Ремонтираха пътя, току-що пред хълма – Мотовун е средновековно градче изтипосано на върха на висок хълм и оградено със стени от всякъде.  Та след чакане, успяхме да минем.  Оказа се, че той е най-добре запазеният средновековен град в Истрия.  Масивните му стени, с доста кули, датират от 13-14 век.  Според легендите, града е бил населен с гиганти – за това някой от градските порти са доста високи.

Нагоре по стълбите!

Нагоре по стълбите!

Паркирахме колата в подножието на хълма и започнахме са се изкачваме.  Вместо да поемем по обикалящия път за коли, ние поехме по стръмни стъпала нагоре и скоро изплезихме езици.  Гледките от горе, обаче, си заслужаваха усилието.

Центъра се оказа сравнително малък, пълен с сгради в Ренесансов и Готически стил.  Не можехме да видим Ренесансовата църква – беше заключена.  Ренесансовият замък сега е превърнат в хотел и се чудихме дали да не отидем да изпием по нещо там, но решихме, че бързаме – трябваше да стигнем до Ровине в този ден.  Научихме, че Градския Съвет бил най-голямата Ренесансова сграда от този вид в Хърватия.

Също се оказа, че в града се провежда известен филмов фестивал.  Като питах къде точно прожектират филмите, ми казаха, че това става на площада.  Града бил свикнал да посреща звезди от сериозна величина.  Ще трябва да държа дигиталното пространство под око, да видя кой ще гостува там това лято!

Врата за гиганти?

Врата за гиганти?

 

Укрепления на станата

Укрепления на станата

 

Централният площад

Централният площад

 

Гледката от върха

Гледката от върха

 

 

 

 

 

 

 

 

 

**************

Ровине от далеч

Ровине от далеч

В Ровине паркирахме трудно, но гледката на старата част на града след това беше своеобразна награда.  Оказа се, че по Римско време старата част на града е била на остров и само през1763 бил запълнен провлака между него и брега, за да го присъединят.  И той като всички други градове в Истрия е бил Римски, после Византийски, после Френски докато от 13 до 18 век вече бил в ръцете на Венецианската Република.

Френската тоалетна!

Френската тоалетна!

В резултат на това, в града има много дворци – в един от тях  -Двореца Калифи – се помещава градският музей.  Той се оказа доста интересен – в него имаше много и най-разнообразна

Още за тоалетната

Още за тоалетната

информация.  Част от нея беше във връзка с миньорството, което е било основно препитание в района, където човек практически можеше да се качи на влакче и да „влезе в мината”.  Освен към музикалните инструменти и носиите, аз бях привлечена към табло с възможност до слушаш трите основни диалекта, използвани в Хърватия: – италиано-хърватски, влахо/румъно-хърватски и сърбо-хърватски.

Градски врати

Градски врати

Влахското участие тук ме изненада защото Хърватия няма обща граница с Румъния, но е явно и наличието на Влахо като име и през име също.  Тъй като се знае, че Влахите – пастири по високите планини – са живели първоначално в Адриатическото крайбрежие на Балканите.  Те тръгнали от там и са се местили на североизток – през България до другата страна на Дунава.  Това е подкрепено от лингвистични материали , както и от топоними на определени места по пътя им, които имат Влашки произход.  По времето на Второто Българско Царство Влахите са част от населението му.  Но в последствие се изтеглят още по-на север, докато в 1310, Иванко Бесараб създава държавата Влахия.  Освен васал, той е и роднина на новия Български цар Иван Александър, който е женен за дъщерята на Бесараб – Теодора.

Градски площад от горе

Градски площад от горе

Гледка към морето

Гледка към морето

Много от сградите в Ровине са доста високи и боядисани в ярки цветове, въпреки, че не всички са използвани.  Бяхме очаровани да намерим една мъжка тоалетна, направена във Франция през 19 век, донесена и поставена там като цяло.  Църквата „Св. Евтимий” доминираше въздушното пространство на върха- изкачихме се до нея и от там имаше разкошни гледки към близкото море и курорт на брега.

.... и към курорта...

…. и към курорта…

В града също има Институт по Морска Биология с аквариум, до който не можахме да стигнем.  Силното Италианско влияние на сградите по улиците, красивите гледки, ъглите с кафета и

Градският музей/доворец

Градският музей/доворец

ресторанти, липсата на всякакви павилиони и сергии, създаваше приятно и спокойно настроение.

Тесните улички на стария град

Тесните улички на стария град

Пристанището е малък магнит за туристите с красивите си лодки и корабчета, както и с многото пълни ресторанти.  Тук човек може да види лодките, наречени батана, местно производство.  Около Ровине има цяла плеяда от острови, които могат да се посетят с лодки и корабчета.  Рибата тук е вълшебна – за калмарите да не говорим!

Не случайна града беше пълен с туристи.  Елате и вие!