Oste za Istriya

Пазинскат

Ето къде още обикаляхме.

Пазин е малък градец, най-близкия до Грашище, където бяхме отседнали. Той е известен с няколко неща и най-интересното от тях е, че е разположен е на скала, която е 130 метра висока. От едната си страна, скалата пада на 100 метра дълбочина и образува пропаст, която е 20 метра широка. Нарича се Пазинската Яма и се предполага, че е вдъхновила Данте Алигиери за описанието на Вратите на Ада в неговата книга „Ад”.

Другата литературна връзка на Пазин е Жул Верн, който се предполага, че е бил тук, тъй като в романа си „Матияш Сандорф” –издаден за първи път в Париж през 1885, описва бягството на героя си от замък, намиращ се до Пазинската Яма.

Пазинският замък

Точно на края на скалата се издига и замъка, най-вероятно построен от семейството Мотекуколи, на което Хабсбургите са дали правата над града като награда за тяхната помощ във войната срещу Турците. Сегашния замък е построен/подобрен през 16 век и в него сега се помещават няколко музея.

**********

Входа на замъка

Любезните ни хазяи ни бяха дали заръка обезателно да посетим църквата в село Берам. То не беше далеч от нас и като пристигнахме с колата, трябваше да открием една жена, в къщата и до селската църква, за да ѝ платим и да я вземем с нас в колата да ни заведе до Готическата църква на „Дева Мария, която се намира в гробището на Берам, на около километър от селото. Като гледах издигащият се и падащ път,се чудех как ги водят тези мъртъвци там, особено през зимата.

Фрески

Църквата е малка и вътре е изцяло изписана с разкошни стенописи от 1474, изографисани от Винсент от Кастав. Най голямата композиция е 8 метра дълга. На западната стена е представен целия цикъл на живота от Адам и Ева през непредсказуемия живот на човека, до смъртта. Една от най-известните фрески е тази на „Танцуващите Мъртъвци”, която май се опитва да ни припомни, че всички пътуваме към срещата си със смъртта. Чувството че гледаш това богатство сам е омагьосващо. Цветовете на фреските са ярки и внушителни. Обезателно трябва да се види църквата, ако сте в района.

Танцуващите Мъртавци

************

Из улиците на Порец

Град Порец има дълга и разнообразна история. Започва като Римски град (Parenzo). После става Византийски, Френски, част от Венецианската Република, после става Австрийска собственост, докато най- накрая попада в Югославия и днес – в Хърватия.

Стените и морето

Старата част на града е пълна с високи, готически сгради и дворци, църкви и кафета и ресторанти. Уличките са често тесни и стръмни, къщите не особено добре подържани, някои явно неизползвани. Но това някак си прави всичко по-автентично и добавя към чара на града.

Входа на базиликата на Св. ЕФрасий

Стенни мозайки

Най-големият бисер в короната на Порец е Базиликата на Свети Ефрасий – църква от 6 век, построена отЕпископ Ефрасий между 539 и 553. Сега, сградата е паметник на Юнеско и е известна с красивите си мозайки. Нейната архитектура е интересна също – запазени са и част от подовите мозайки. Пътя, през който водят туристите да обикалят е малко объркващ, но вълнуващ, защото нямаш представа къде ще се отзовеш зад следващия ъгъл. Само искам да отбележа, че това е може би единственото място в света, където съм забелязала да се използват големи парчета седеф – цели миди, в украсата на църквата. Ще оставя снимките да опишат останалото.

Външният вид на базиликата

Подови мозайки

Красивите мозайки

: Други сводове

Из улиците

Седефените украси

Изглед от далеч

: На пристанището