Visiting Faro
- by anna
- 7 February, 2018
Знаехме изключително малко за Фаро, когато решихме да прекараме една седмица там. Града ни очарова още с пристигането ни! Летището беше изключително елегантна и лека простойка, с жъртo-боядисана метална конструкция и много стъкло. Пристигнахме някъде към 6 часа вечерта – вси още светло и намерихме, свава богу апартамента, който бяхме наели сравнително лесно! Оказахме се базирани в почти центъра, което също си беше късмет!
Фаро се намира в най-южната част на Протугалия, известна под името Алгавр, но не е точно на морето – то е “преградено” от
няколко пясъчни навлеци и малки острови, между които водата стига чак до града.
Той има стара история – селище на това място датира от 4 век преди новата ера – неселено от финикийци. Първото му има е Осоноба и той се е развил като пристанище на зеленчукова продукция, минерали и риба. В последствие, града попада в ръцете на римляните (разбира се!), после на византийците, висиготите и през 713 година – в ръцете на маврите. Те го задържат за 5 века. През това време в града се заселват много евреи.
Когато португалският крал Алфонсо ІІІ отблъсква маврите през 1249 година, той става най-важният град в южна Португалия и административен ентър. По това време запчва да се развива и доиеването на сол в района, което бързо спомага за развитието на Фаро във най-големия търговски център в областта. Еврейската общтност в града процъфтява и евреите участват активно в култураната и търговска дейност на града. Тук е напечетана първата еврейска библия през 1496 година от Самуел Гасон. Обаче, през 1496 година, Мануел І Португалски решил, че тези, които не се прекръстят в католицизъм трябва да емигрират, вече не останали евреи – 
населението станало хомогонно. По времето на Мануел са били постреини едни от най-важните мунисипални сгради в града – като митницата, няколко църкви, болницата и кланницата.
През 16 век – да бъдем по-точни, през 1596, Фаро е нападнат от английски капер – военен кораб, с екипаж от личности, със специално разрешение от правителството да го използвот за военни цели, особенно да вземат в плен други търговски кораби. Та този кораб бил собственост на Роберт Деверо, втори граф на Есекс. Нападението било сериозно и включвало огромен пожар, който опустошил градските стени, църкви и други сгради. Английските войници също иззели повечето от книгите в библиотеката на епископа на Фаро, които включвали копие на тази първа библия, за която ви споменах по-рано. В последствие, всички тези книги станали собственност на Бодлеанската Библиотека в Оксфордският университет.
Изглед към брега от камбанарията на катедралата
Имайки предвид топлината през лятото, бях очарована от разрешението им да лсожат помежду сградите в улиците (които нямат дървета да сянка) огромни красиви корабни платна! Всички тротоари и педестриални убици в града са покрити от малки павета, с неравна повърхност, в съчетание от поне 2, ако не 3-4 цвята. Това им придава красота и елегантност. Насякъде беще пълно с дървета с узряли портокали, които никога не видяхме на земята.
За храна ядохме най-вече калмари – пълнени, гриловани и какви ли не. Разбира се най- голямото преживявяне беше катапланата за рожденния ден на Крис – ястие с големи и малки скариди и огромен брой миди, сготвени заедно. Виното беше чудесно – аз най-много харесах зеленото младо вино, но червеното също си ги биваше!
Дворът на музея – бивш манастир.
Римска мозайка в градския музей
Бяхме много впечатлени от пазара, който беше покрит – нова постройка. Горният му етаж се ползваше от португарските социални служби. Ние бяхме привлечени най-много от долния етж, където освен зеленчуците и месото имаше безброй рибни сергии с огромен брой видове риба. Аз бях удивена най-вече от морските змиорки – огромни по размер, с истински змийски окраски в кафяво, оранжево и сиво. Никога не бях виждала нещо такова!
Във Фаро видяхме само един човекс да рови в буклек, нямаше никакви просяци, всички сгради – особенно старите блокове, бяха изящтно боядисани в ярки цветове. Иначе населението – със същото многообразие на гени, като българското, много ми напомняше по държанието си, жестикулациите, начина на разговор на хората в България. Срещгнахме там и българи – бургазлии, собственици на вила по-на запад някъде по курортите.
Направихме и две пътешествея с влак – на изтак и на запад от Фаро – но за това – в друг ден!