Bastina strana an mayka mi – G-n i G-zha Dyankovi©

Семейство Георги и Милка Дянкови са живели на 5 км от Айтос – в село Пирне. То е разположено в последните склонове на Странджа планина, в близост до голяма, широколистна гора. Тази гора е подпомагала населението на селото в главния им поминък – скотовъдство и земеделие.

Георги е бил овчар, имал стада от овце и кози, които е гледал с помощта на най-големия си син – Дянко и други наети пастири.Той се е отличавал с много силно чувство за хумор и весел нрав. Приятелите му го помнят като надарен и вдъхновен разказвач на вицове и истории. Бил е изключително честен и много общителен. С едрата си импозантна фигура и характера си, е внушавал уважение сред съселяните си.

Георги и Милка, която е била гъркиня (според майка ми), живеели щастливо в малката си къща с голям двор, в долния край на който бълбукала бистра, пенлива рекичка. Майка ми си спомня с умиление посещенията си в тяхната къща. С особен възторг и носталгия тя говори за сбирките на всички внуци в двора на баба им и дядо им по Великден. Децата са бягали по зелените поляни, гонели са кокошки и петли в двора, чукали се с яйца за здраве.

Но съдбата им готви удар – хубавата баба Милка почива от усложнения при раждането на шестото си дете – момиченце на има Желка.

✵

Но нека да започнем с по-голямата от двете дъщери – Марина. Тя е описана като жизнена, хубава, с пъстри, весели очи. Била е олицетворение на трудолюбието, а също и много кокетна. (Според майка ми, аз приличам на нея по този си черта!) Тя първоначално живеела сама при овдовелия си баща в Пирне, а после се премества при семейството на брат си Дянко. Впоследствие, Марина се жени за Койчо – търговец, и има три деца – Величка, Ана и Пенчо.

Величка е слънчева и интелигентна жена, става учителка и с време е удостоена с най-високите педагогически отличия. Омъжена е за Димитър, банков инспектор и живее в Айтос. Има един син – Владимир.

Втората дъщеря на Марина – Ани, е счетоводителка и е омъжена за Петър, също икономист – изключително музикален и чаровен мъж от Свищов. Аз също ги познавам и помня. Майка ми отбелязва, че Петър имал най-гръмкия смях, който тя била чувала някога.

Синът на Марина, Пенчо е радиотехник и, според майка ми, работохолик. Той се жени като млад за медицинска сестра, но почти веднага се развежда. Има една дъщеря от този брак. Той прекарва живота си в Айтос.

✵

Дянко, най-големият син на семейството,е бил весел и закачлив човек. Бил е овчар и е бил женен, но името на съпругата му ми е неизвестно. Бил е много уважаван и обичан от семейството си, което често е посещавал. Той почива в съня си „към края на живота си“.

Той и съпругата му са имали много деца: Георги, Станю, Димитър, Дора и Мила. Дора (по-голямата дъщеря) е живеела някъде към градската болница в Айтос. Милка Дянкова, по-малката от двете дъщери става добра модистка/шивачка. Починала е неотдавна. В последствие, дъщеря ѝ Донка продължава да живее в къщата на родителите си.

Семейството на Георги има две дъщери – Роси (Росица?) и Таня (Станка?). Станка е женена и живее в Пловдив. Другата дъщеря – Росица/Роса е добра акушерка – според майка ми, най-красивата в рода. Тя  се жени за инженера Пенко и имат две дъщери. Те все още живеят в Айтос и имат собствен бизнес там.

Станьо също живее в Айтос, близо до сестра си Дора.

Нямам информация за съдбата на Димитър нито пък за семейството му.

✵

С помощта на дядо ми Иван, по-малкият брат, Стоян,също става търговец и собственик на магазин в Айтос. Женен е за чудесната чинка Кирилка. Те също си построяват къща в центъра на Айтос, до тази на баба ми и дядо ми.Тя надживя съпруга си и аз я помня и много я обичам – тя беше топла, интелигентна жена. След смъртта на Стоян, тя се премества в Бургас, където живееше дъщеря ѝ Милка и имаше много приятно бунгало на улица “Оборище“. Често я посещавахме с майка ми в къщата ѝ, аз също понякога ходех сама там. Те имат две деца – Милка и Енчо.

Милка Добрева е била дълги години медицинска сестра в Очно отделение на Бургаската болница. Тя беше  женена за адвокат – Михаил Добрев, който почина млад и я остави вдовица с две деца – Галина и Свилен. След падането на комунизма, Милка работи като сестра в Близкия Изток /Либия/. След време се жени за втори път и се премества да живее в София.

Галина завършва английската гимназия в Бургас, става лекар и се жени за съученика си от гимназията в Бургас –Пламен Камбуров. След падането на комунизма, те се преместват в София и работят там. Галина е офталмолог в Медицински център „Полимед”.Съпругът и Пламен е съсобственик в „Живас” и  „Рамкофарм” – фармацевтични фирми. Те имат двама сина – Дамян и Михаил. И двамата са икономисти и работят в София.

Свилен също завършва Английската гимназия в Бургас и става архитект. Женен е за бургазлийка – Снежанка, също архитектка и те имат трима сина -тризнаци – Иван, Борис и Михаил. Двамата имат архитектурен бизнес в Бургас.

Енчо, по-малкият брат на Милка, става икономист. Женен е за Мария от Стара Загора. И в това семейство се раждат тризнаци – неговите внучета. За съжаление, Енчо умира сравнително млад. Енчо и Мария са имали една дъщеря –Катя, която е старша медицинска сестра в Стара Загора.

✵

Димитър също става търговец, подкрепян от братята си. Собственик е на магазин в Айтос и неговата къща е пред тази на дядо ми и чичо Стояновата, на същата улица. Той преуспява доста в търговията.  За съжаление, не знам за кого е бил е женен той. Но съпругата му се оказва много ревнива и след много години тази ревност става причина Димитър да се обеси.

Семейството има двама сина – Иван Овчаров – кръстен на дядо ми –фелдшер – не съм сигурна за информацията, относно неговото семейство – жена му може би е била Мима, или по-точно Мария и вероятно са имали две дъщери, но не съм сигурна.

Георги  – вторият син, е бил минен техник. Той прекарва живота си в Бургас, като работи на мина „Черно море“. Съпругата му е медицинска сестра и работи в Дом „Майка и дете” в Бургас.

✵

Желка, е шестото дете на Георги и Милка, И тъй като майка ѝ почива при раждането, тя е дадена за отглеждане на други хора. Семейният спомен гласи, че през първите месеци тя е живяла в бедно семейство в Пирне. В последствие ѝ разказват, че семейството не е било добре материално и са я хранели със сдъвкан хляб, завързан в тънка марля, която давали на бебето да смучи. Така започва животът ѝ. В последствие  Желка е била дадена за отглеждане на друго семейство, в Айтос. Това наистина е било добро семейство и тя е говорила с много топло чувство за тях. Когато Желка става на 10 години, дядо ми – вторият син на Георги и Милка, вече женен, я взима да живее в неговото семейство.

Когато пораства и става мома, семейството приготвя чеиз на Желка и тя се омъжва за Слави Зиколов – добър и буден момък от Ичера. Те също построяват къща съвсем близо в центъра на Айтос до по-големите братя на Желка. Аз помня чичо Слави – като голям шегаджия, добряк и изключително трудолюбив мъж. Раждат им се две деца – изключително умни, упорити и артистични – Петър и Радостина.

Петьо, когото аз помня много добре, беше доктор на фармацевтичните науки, директор на Института за контрол на лекарствените средства в София. Женен беше за Татяна и те имаха един син – Станислав. Освен научен работник, Петьо беше с разностранни интереси и способности – способен художник, с чудесно чувство за хумор. За съжаление, Петьо почина твърде рано – едва на 62 години. Това беше голяма трагедия за всички ни.

Радостина завършва руска филология и живее в Бургас. Работи в сферата на образованието.Тя омъжена е за Иван Велчев Иванов – икономист и те имат една дъщеря – Десислава. Тя е омъжена в Германия за инженер в заводите Сони –Zoltan Facius (от унгарски произход) и те имат една дъщеря – Елиана.

✵

Иван – тъй като стигаме до дядо ми, ще разгледам съдбата му в отделен разказ.